Преброиха изгорените през Средновековието „вещици“ в Норвегия
Преброиха изгорените през Средновековието „ вещици “ в Норвегия. Норвежкият университет за просвета и технологии показа резултатите от изследване, което изследва тествания на „ магьосници “. Учените са открили, че сходни процеси в Норвегия са завършили едвам през 18 век и стотици от обвинените са били екзекутирани. Според известие на университета „ ловът на вещици “ е бил необятно публикуван в Норвегия през XVI и XVII век.
Според предоставените данни към 750 души през това време са били упрекнати в магьосничество и към 300 от тях са наказани на гибел. Много от тези злощастници били изгорени на клада. Изследователите също по този начин означават, че измежду екзекутираните „ магьосници “ има забележителна част от коренното население- саами.
От 91 души, наказани на гибел във Финмарк през горепосочения интервал, 18 са били саами. Материал за проучването на учените станали оживели правосъдни протоколи от тези времена. Тяхното изследване разрешило да се разкрият някои детайлности от процесите.
Така екипът на историка Елън Алм е открил от правосъдните протоколи, че трима саами са били упрекнати в магьосничество: Фин-Кристин, Ан Аслаксдатер и Хенрик Меракер. Последният от тях в последна сметка е бил наказан на гибел.
„ Тъй като доста саами са имали имена, звучащи като норвежки, може да са били даже повече “, означават учените.
Историците са разпознали няколко евентуални аргументи, заради които ужасното гонене на магьосничеството най-сетне е било прекъснато през XVIII век. По време на процесите на „ вещици “ от XVI и XVII век използването на изтезания за изтръгване на самопризнания е било нелегално, а на наказаните „ нарушители “ е било неразрешено да бъдат очевидци.
Това означавало, че наказана „ магьосница “ не можела да разкрива имената на други „ вещици “. „ Но нерядко в делата за магьосничество законът постоянно си е затварял очите “, споделя съавторът Ан-Софи Шьотнер Скаар.
Буквата на закона била тълкувана доста друго и това е довело до доста процеси против „ вещици “.
„ Но в края на XVII век правосъдната процедура почнала да се трансформира. Някои съдии станали по-строги, претендирали нужните доказателства и към този момент не толерирали използването на изтезания. “
Към края на XVII век от ден на ден и повече съдии стартират да следват закона, което затруднило завеждането на каузи за магьосничество в съдилищата. „ Как можете да докажете мнимо закононарушение, в случай че към този момент не е задоволително да принуждавате някого да си признае? “ – подобен въпрос си задават актуалните откриватели, като означават, че когато преследването на магьосничеството е прекратило, се е появил различен механизъм за надзор и битка със саамската вяра: на сцената излезли мисионери.
„ Изглежда, че мисионерите са поели ръководството от правосъдната система, с цел да се „ оправят “ с религията на саамите и нейната процедура “, споделя Шьотнер-Скаар.
„ Някои от тези мисионерски разкази са ужасни за четене. Откриваме описания на саами, ангажирани с „ магьосничеството на дявола “. Мисионерските разкази демонстрират, че религията на саамите към момента се е тълкувала от някои като магьосничество и работа на дявола, макар че правосъдната система към този момент не изглеждала заинтригувана да преследва това “.
Свещеникът Йохан Рандулф, създател на ръкописа Нерой, написа, че „ южните саами имат доста разнообразни богове, само че всички те принадлежат на дявола.
„ Знам, че той, дружно с всички останали саамски богове, е самият демон “ – ето по какъв начин свещеникът разказва един от боговете на южните саами, а също по този начин разказва йойк, обичайния жанр на пеене на саамите, като „ песента на Сатаната “.
Източник: actualno
